Защо колекторите работят без закон
Темата за дълговете и длъжниците е изключително важна, заради големия брой засегнати граждани. Дълг от няколко лева, когато бъде продаден на събирач и потърсен през съда и съдебен изпълнител, може да набъбне до хиляда, а от друга страна, има много случаи на психически тормоз, обиди и заплахи от страна на сътрудници в колекторски агенции към длъжници, при това за дългове, които отдавна трябва да са погасени по давност.
В България има неясен брой агенции, които събират дългове чрез обаждане по телефона, изпращане на писма и посещения на адрес, но те не отговарят на единни за бранша законови изисквания, просто защото закон липсва. Така са възможни и злоупотреби.
От Камарата на частните съдебни изпълнители пък през годините са алармирали, че колекторите се представят дори за съдебни изпълнители, за да принудят хората да плащат, без да носят отговорността, която има съдебният изпълнител, който - добър или лош, изпълнява разпореждане на съда.
Основателен е въпросът, след като кредиторът е готов да продаде на колектор дълга на по-ниска цена, защо не го предлага на самия длъжник по същия начин? И целият този процес без закон за колекторската дейност, в който да е разписано кой и как може да събира просрочени задължения.
За сравнение дори в Русия има закон, който регулира тази дейност и защитава правата на гражданите. Дейността на колекторите е регламентирана в Закона за защита правата и законните интереси на физическите лица при осъществяване на дейност по връщане на просрочени задължения.
Освен изисквания за капитала и регистрацията на тези дружества, законово са дефинирани и редица други положения, например: начините на общуване на колекторите с длъжниците (забрана за тормоз и уронващи достойнството действия), както и въвеждането на списък с лица, с които имат право да общуват с тях; освен обичайните методи на взаимодействие на кредитора с длъжника — лични срещи, телефонни разговори, телеграфни, текстови, гласови и пощенски съобщения вече могат да бъдат използвани и „други начини“, които страните да конкретизират в писмено споразумение; въведена е забрана да се съобщава за дълга на трети лица, да се поместват сведения за длъжника в интернет или по стените на дома, в който живее; предвидени са строги ограничения по отношение на времевите периоди на общуване на колекторите с длъжника.
Въвежда се изискване към сътрудниците на колекторските фирми да са „чисти“ пред закона, а агенциите да не са изключвани от държавния регистър за нарушения през последните три години. Мениджърите и членовете на ръководните органи на колекторските дружества също трябва да са с чисто съдебно минало.
Остава въпросът защо у нас управляващите години наред не се интересуват от темата за събиране на дългове от колектори и защо се допуска концентрирането на огромен портфейл за милиарди в бранш, който не е регулиран от българското законодателство.
