НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА

Националният дворец на културата е сред най-грандиозните строежи предприемани в столицата. Построен е през 1981 г. по случай навършването на 1300 години от основаването на България. Целта е била да се превърне в център на културния живот в София. Той е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа.
Разположена на 123 000 квадратни метра площ, на 8 етажа и 3 подземни нива, сградата е трябвало да бъде построена за 12 г. Вместо това дворецът е завършен ударно за по-малко от 4 г., за да бъде открит на 31 март 1981 г.
Идеята за създаването на НДК е на Людмила Живкова. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи.