74 години от английските великденски бомбардировки над София
74-годишнината от англо-американските бомбардировки на София ще бъде отбелязана на 30 март, петък, в 11,00 часа с поднасяне на цветя и венци пред паметника на загиналите и пострадалите от бомбардировките софиянци в градината зад Народното събрание. Датата е на едни от най-силните нападения над града по Великден, когато християни разрушават храм-паметника Александър Невски, базиликата Света София, катедралата Света Неделя и много други черкви, въстановени – по ирония на съдбата – при последвалия соцрежим на атеисти. Ударена е и Синагогата, изгаря уникалната й за Европа староеврейска библиотека. Пощадена е само джамията.
Сред срутените сгради са на парламента, Народния театър, цялата улица Търговска, където сега се простира т.нар. Ларго, училища, болници и т.н. Общо 12 600 здания или една-четвърт от всички в столицата рухват. Възстановяването продължава в следващите над десет години.
Целта е да има възможно най-много жертви. Заповедта е лично на тогавашния, също като Тереза Мей, консервативен премиер на Великобритания Уинстън Чърчил, който нарежда „София да остане само поле, най-голямото картофено поле”. Жертвите обаче са 2500, според най-високите оценки – до 4000 души, от всичките десетки атаки по града. Причината е уникалната по мащабите си операция по евакуирането на тогавашното 300-хилядно население на София под ръководството на нейния най-дългогодишен кмет Иван Иванов. Тя позволява жертвите да бъдат само около 1% от населението. Специано за децата в София и околните тогавашни села като Надежда, Обеля, Бояна, се пускат играчки – бомби и писалки - бомби, хиляди хлапета осакатяват.
Отдаването на почит на жертвите от бомбардировките е по инициатива на фондация Братя Василеви, лидер на БСП – София Калоян Паргов, председателя на Съюза на патриотичните сили Защита Йордан Величков и историка акад. Георги Марков, по чиято идея беше вдигнат скромният паметник. Нямаше чествания при другия – на американските летци, изтребвали софиянци, на чието откриване присъстваха действащият към онази дата образователен министър в кабинета Борисов 1 Сергей Игнатов, тогавашният шеф на СОС и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, сегашен общински съветник от управляващите Андрей Иванов и други предствители на властта.
"В онези години на Втората световна война правителството на Богдан Филов обвързва страната ни с Тристранния пакт, свързвайки съдбата на народа с политиката на нацизма и фашизма, коментира Калоян Паргов. - Не се чува гласът на народа, всеки опит за съпротива се наказва жестоко. Днес, 74 години по-късно, с дълбокия поклон пред паметта на жертвите е важно да си припомним, че политическият егоизъм, безпринципното обслужване на силния на деня винаги се наказва. За съжаление, основният потърпевш е народът".
