FACEBOOK

Съдът: Заповед на Цветанов провалила разследването за сградата на ул. Алабин

Разследването за падналата на 19 септември 2006 г. сграда на ул. "Алабин" в София, под която загинаха две момичета, е било провалено заради необмислена заповед на зам.-кмета на Столичната община Цветан Цветанов, пише Капитал.

С нея тогавашният заместник на Бойко Борисов е разпоредил да бъдат разчистени всички строителни отпадъци от мястото на инцидента, а останалите части от сградата да бъдат съборени и също изхвърлени. Заповедта на Цветанов е била издадена без разрешението на прокуратурата.

Това става ясно от мотивите по делото за падналата сграда, публикувани във вторник. През ноември Софийски градски съд (СГС) оправда четиримата подсъдими - собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение", извършила инвестиционен контрол, и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо".

Разследването за смъртта на двете момичета беше прекратявано на два пъти от прокуратурата като съдът отменяше тези постановления и така след десетгодишно разследване - през 2016 г. делото влезе в съда с обвинителен акт.

Разчистени доказателства

От публикуваните мотиви на съда става ясно, че по никакъв начин не може да се докаже, че ремонтните действия по сградата имат някаква причинно-следствена връзка със срутването и. Назначената по делото експертиза, която е правена предимно по документи, е установила, че състоянието на постройката е било компрометирано преди инцидента, за което са издавани многобройни предписания от контролните институции.

Основната причина за невъзможността за установяване на връзка в действията на подсъдимите с инцидента е, че ключови доказателства са били разчистени преди да бъдат извършени необходимите огледи от разследващите.

От мотивите на съда става ясно, че вечерта след инцидента Румен Петков, министър на вътрешните работи,
Емел Етем, министър на извънредните ситуации и Асен Гагаузов, министър на благоустройството извикали по спешност председателя на УС на "Главболгарстрой" Симеон Пешов. Те поискали от него съдействие във връзка с разчистването отломките от сградата. Бизнесменът категорично отказал, защото нямал гаранция, че няма затрупани хора, водата и тока са спрени. Той обяснил на министрите каква е процедурата.

На следващия ден зам.-кмета по сигурността Цветан Цветанов наредил "да бъдат премахнати освидетелстваната северна и западна стени, вкл. останки от конструкцията на сградата, опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, предвид пълната невъзможност да се поправят, заздравят, както и да се разчистят терена и прилежащите публични площи от строителни отпадъци". Цветанов допуснал и предварително изпълнение на заповедта.

В мотивите на съда се посочва още, че "разчистването започнало на следващия ден без разрешение на прокурор и без да се заснеме какво е състоянието на строителните материали преди тяхното разчистване."

Прибързаното разчистване на отломките на сградата е довело до невъзможност да се установи дали металните греди са били срязани преди или след инцидента. "Отнета е и възможността да бъдат извършени снимки на руините на място от експерти, на база на които след това да се изготвят и експертизите. Вещите лица са могли да направят оглед на останките едва след тяхното извозване в двора на Националната следствена служба и едва след като същите са били допълнително манипулирани, за да бъдат досъборени и пренесени". се казва в мотивите.

Според мнението на всички експерти, които са дали заключение по време на разследването и съдебния процес разчистването на останките на сградата е било "изключително прибързано и излишно, тъй като сградата е могла да бъде обезопасена преди да бъде доразрушена и е имало възможност специалистите да извършат оглед на място на останките и да ги заснемат, за да могат да дадат своето обосновано становище относно причината за падането на южната фасадна стена."

Прокуратурата е преценила, че няма проблем

Съдът отбелязва обаче, че само и единствено прокуратурата може да разследва "кой и най- вече, по какви причини е взел решение за подобно прибързано разчистване на останките на сградата" и щом не го е направила до този момент "значи е преценила, че това не е проблем и не следва да се дири има ли виновни за това или не, независимо, че становището на всички по делото е едно и то е, че разчистването е било изключително прибързано и излишно и до голяма степен е предопределило невъзможността да бъде установена обективната /реалната/ причина за рухването на южната фасадна стена."

Юристи коментираха, че принципно заличаването на следи от престъпление е лично укривателство, но само ако действията са били умишлени. В случая може да се търси длъжностно престъпление - например на какво основание е издадена заповедта и дали въобще е имало такова. Прокуратурата е можела да изследва дали и разследващия полицай и наблюдаващия прокурор са предприели достатъчно действия, за да запазят местопроизшествието.

Източник: Капитал


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
ЧРД, СОФИЯ
ЧРД, СОФИЯ
17 September 2019 в 09:03
© sofia.media всички права запазени