FACEBOOK

София, район Средец - културната съкровищница на столицата (I част)

Едва през 1960 год. в сп. “София” инж. Ст. Симеонов разкрива “тайната” на емблематичните жълти павета

Повече от столетие, цели 107 години, жълтите павета като килимено покритие в златист цвят застилат стародавния софийски център, както и тръгващите от него улици в различни посоки, вливащи се в гъстата улична мрежа.

По това време София е най-младата столица на възстановилата се българска държавност, излязла от петвековното турско робство, в европейския континент. Но първият град на Княжество България се изправя с категоричната си заявка, да се изгражда с неповторима индивидуалност, излъчваща оптимизъм и жизненост. Бурният икономически подем, настъпил в Третата Българска държава, привлича множество чуждестранни специалисти. Най-многобройни са специалистите от Австро-Унгария, които се настаняват предимно в София, а някои от тях заемат важни ключови постове.

Главен архитект на София е арх. Адолф Колар, назначен още в периода на Временното руско гражданско управление, главен рисувател на София е Йосиф Обербауер, инж. Гьорг Прошек е на работа в Техническата служба на Общинското Управление, братя Бартел са на работа в Кадастралното отделение и т.н.

Панорамата на града непрекъснато се изменя, обогатява се със забележителни сгради и тъкмо тогава започва да се оформя с налагащият се стил сецесион. В неговата естетическа система умело се вплитат фолклорните строителни и декоративни традиции. Извършват се усилено регулационни и благоустройствени дейности и този действителен кипеж в младата столица превръща само за две-три десетилетия града от типично ориенталско селище в град с амбиция да има облик с европейски измерения.

С идването на Фердинанд Сакс Кобургготски на българския престол и провъзгласяването му за княз /1887/ тази амбиция се засилва и всестранните връзки с Австро-Унгария се задълбочават. За този процес допринася сключеният за първи път равноправен договор с дуалистичната монархия през 1896 година. Създават се благоприятни условия и от българското законодателство. Още през 1881 г. се приема закон, който изисква академичен образователен ценз при проектирането и строителството. Така творците на традиционната народна архитектура са изместени и се открива път за модерната съвременна архитектура и строителство. Талантливите австро-унгарски специалисти – арх. Колар, Ф. Грюнангер, фамилията Прошек, П.П. Бранг, В. Румпелмайер, Р.Ф. Ваагнер, К. Хайнрих, А. Грайс и още много други, създават, съграждат знакови сгради – обществени, частни, фамилни, богато декорирани, които и днес предизвикват възхищение.

В края на 19 век и началото на 20 век София е оформена в централните си части и е вече един град с европейски център. Наред с оригиналните строежи столицата е електрифицирана, през 1901 година тръгва първият трамвай, значително се е увеличил броят на телефонните абонати. По същото време се завръщат първите българи - архитекти, академично подготвени във Виена, Прага и в други градове на Австро-Унгария. Младите, талантливи българи Юрдан Миланов, Георги Фингов, Петко Момчилов, Никола Юруков влагат с патриотичен порив своите знания и професионализъм в изграждането на Отечеството и се нареждат с делата си сред строителите на съвременна България.

През първото десетилетие на 20 век, в стремежа за обновление на столичния град, се появяват жълтите павета, оригинална паважна настилка, излъчваща и многообразна символика. Нейната реализация е дело на кмета Мартин Тодоров. Той произхожда от бележит български род от Бесарабия, от село Кубей. Този род има неоценим принос в строителството на нова България и това е родът на Александър Стоянов Тодоров – Балан, именит български учен, езиковед, първият ректор на Висшето училище, написал над 300 трудове, посветени на българския език и езикознанието.

Проф. Балан има още четирима братя – ген. Георги Тодоров, опълченец, участник в Сръбско-Българската война /1885/, завършил военна академия в Санкт-Петербург, участник в Балканските войни и Първата световна война, командващ ІІ и ІІІ армия, победоносната Рилска дивизия, изрекъл най-точните неутешаващи, но вдъхновяващи слова по повод на наложения ни Ньойски договор – “Ние сме победени, но не сме бити”. Другият брат е проф. Атанас Тодоров, основоположник на съдебната медицина в България и на основание на значителни изследвания, доказва, че Яворов няма участие в смъртта на Лора. Безспорен принос в основополагането на топлофикацията у нас има третият брат – инж. Михаил Балански, записал името си и в други големи строежи в София, като Съдебната палата, БНБ и др. Важно, историческо място в софийската кметиада заема четвъртият брат – Мартин Тодоров, среща се и като Теодоров. Той е виден столичен адвокат, политик, член на Народно-либералната партия /Стамболовата/. По това време, министър-председател е Димитър Петков, ръководител на тази партия, верен приятел и наследник на С. Стамболов. Мнозинство в Общинския съвет имат народно-либералите. Кмет е Петко Николов, който изненадващо подава оставка, “по лични съображения” и кметският пост е освободен.

Едва през 1960 год. в сп. “София” инж. Ст. Симеонов разкрива “тайната”, която е впечатлила твърде много и него. За тази информация допринася унгарският професор Вашарахой Болдижар. Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика “мергел”, известен в Унгария под името “марга”, който се намира в мина край Буда Пеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат. След продължително търсене в архивните материали, се откри преписка между “Изида” и Унгарското дружество Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод означава “Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница”. Така най-после жълтите керамични павета имат не само Родина, но и месторождение и всякакви други версии са не само неверни, но и смешни.

Полагането на керамичната настилка е на вниманието и на министър–председателя Димитър Петков, известен политик, бележит кмет на София, ръководител на Народно-либералната партия, безспорен строител на Съвременна България. Запознава се в детайли, преглежда внимателно Поемните условия, подкрепя ги, но окончателното си мнение ще изрази след като се произнесе Министерството на обществените сгради. Така че, полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време /1907/ вече не е между живите, не е хрумване, а израз на общинска политика, подкрепена от държавата в периода на изграждането на нова България. В нито един документ не се откри да се споменава името на дарител, на княжевски особи като автори на тази естетико -функционална дейност.

Окончателното завършване на павирането с керамични блокчета е през 1909 г. Назначена е комисия с особено важна задача – приемане на извършената работа по направата на жълтата керамична настилка. Комисията е прецизна и взискателна, открити са малки недостатъци и изпълнителя е задължен в определени кратки срокове да ги отстрани. Извършената огромна работа обаче удовлетворява и “може да се приеме окончателно”.

*В тази публикация са използвани материали от сайта на Столична община. Приканваме нашите читатели да споделят любопитни и малко известни исторически факти за София, които ще публикуваме в поредицата.

Източник: sofiautre.bg


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Зима в Музея за вашите деца
Зима в Музея за вашите деца
21 януари 2016 в 19:266729
© sofia.media всички права запазени