FACEBOOK

Над 550 млн. дефицит в общинските бюджети при непуснати еврофондове

Противно на закона за местното самоуправление и принципа Европа на регионите, държавата ще вкарва общини във финансов борд, защото не могат да се справят с бюджетите си. Над 550 милиона са официално признатите им дефицити. Именно това и налага вдигането на данъците, таксите, цените на билетите.

Към тези неблагополучия трябва да се прибави и рекордният спад в общинските бюджети тази година поради неотворените 3-а година от новия програмен период еврофондове. В четвъртък Европейската комисия официално предупреди България, че заради изоставането, икономическият й ръст тази година ще падне на 1,5% от 2,2% за миналата година. 1,5% е 3 пъти по-малко от прогнозата на премиера за ръст и два пъти по-малко от тази на правителството.
Какво сочат конкретните числа? Спадът в бюджета на София без еврофондове по възловите програми е 20% или 300 млн. лв., в Бургас е 30% спрямо миналогодишния бюджет или близо 100 млн. лв. и т.н.

Общо в България над милиард са загубите на общините от липсата на активна работа на правителството и най-вече на министрите на регионалното развитие, транспорта, околната среда и земеделието, където са и най-големите европейски програми, неработещи в 3-ата година от новия период (2014-2020). Официалната статистика, едва ли случайно, мълчи по въпроса.
Сигурно е крайно време да се осъзнае, че Министерството на регионалното развитие се нарича така, защото трябва да се занимава с тази тема, а не само с разпределение между олигарсите за поръчки на магистрали, които, апропо, вече изграждаме със собствени средства от националния бюджет. Последният европроект, който се издъни със страшна сила беше отвореният преди месец и пропаднал преди дни път Монтана – Враца. Ясен показател как харчим европарите, също като вълнистата магистрала Струма в новите й участъци, истинско море от асфалт, също като последните лотове от Тракия, както и кърпената седмици след откриването магистрала Марица – всичките финансирани от ЕС.

Най-опасно е положението с малките общини, където се разчита на Програмата за развитие на селските райони – най-големите еврофондове за страната ни. Тя е блокирана 2 години заради липсата на сертифициращ орган, което предвещава, че няма скоро да бъдат отпушени основните суми по нея, а само някои дребни. А поради „корекциите” за харченето на парите от миналия програмен период 2007-2013 г., които вероятно ще надминат милиард, както и заради разкритите при проверка на службата за борба с измамите ОЛАФ близо 200 млн. евро нередности при управлението на Фонд Земеделие от Румен Порожанов.

Странно е обаче, че нито той, нито свързаният в него в обща НПО за управление на еврофондове – категорично забранена практика и явен конфликт на интереси, зам.-министър на земеделието Грудев, са разкарани от постовете си. С което България ясно демонстрира на Брюксел, че не смята да се поправи.
Напомняме, че 400 млн. лв., които можеха да преобразят българското село, в миналия програмен период се похарчиха за стадиони и спортни зали. При положение, че едва 7% от населението в аграрните райони е под 18-годишна възраст, а огромното мнозинство са пенсионери. Няма на кого да бъде обяснено и той да повярва, че това не са корупционни практики. То е също толкова безсмислено направен харч по Регионално развитие, колкото бутафорните крепости за други близо 400 млн. лева, които изникнаха из цялата страна и нямат никакъв ефект за туризма – даже стъкмистиката на НСИ отчита 9% спад на вътрешния туризъм миналата година, а СТО ни слага осми по спад на посещенията от чужденци в целия регион Европа, към спадат освен ЕС и другите държави на континента (общо 47), също така Израел, Казахстан и други страни.
Неприятни констатации се дължат и за програмата Околна среда, по която ресорният министър тези дни обеща на кметовете пари евентуално от есента, но според самите кметове, които са много по-добре приети в Брюксел от самия министър, тази година, по всичко личи, ще бъде нулева относно парите за екология.


Няма коментари към тази новина !

 
© sofia.media всички права запазени