FACEBOOK

Как далавера за милиони остави онкоболни без лечение

"През тази година да направим всичко възможно да спрем тъжния керван към Турция." Думите, изречени през 2015 г., са на бившия здравен министър Петър Москов. Поводът - закупуването на апаратура за високотехнологично лечение на онкологични заболявания, финансирано с европейски средства. Те са отделени по спешност по "Оперативна програма Регионално развитие" (ОПРР).

"Българските граждани ще получават качествена здравна помощ. Този проект беше почти провален. Трябваше да се борим с чисто бандитски схеми, но до месец ще заработи", каза тогава Москов и допълни: "С купените два нови апарата за лъчетерапия към месец март листата на чакащи ще бъде ликвидирана и от тук нататък всеки пациент ще получава навременна качествена помощ." "Аз съм убеден, че това е правилната здравна реформа, вярвам на министър Москов", поздрави го премиерът Бойко Борисов.

Обещаното светло бъдеще три години по-късно изглежда малко по-различно.

В продължение на два месеца близо 20 пациенти с тежки заболявания в най-голямата болница в Южна България - "Свети Георги" в Пловдив, не могат да получат лечение, защото закупеният там модерен апарат е повреден и няма кой да го поправи. Чак след като проблемът става публично достояние, държавата съумява да намери временно решение, пише Капитал.

Сюжетът обаче повдига съмнения за корупционни практики, които поставят под риск здравето на пациентите.

Един търг, един кандидат, един победител

През януари 2015 г. Министерството на здравеопазването обявява обществена поръчка за покупката на два апарата. Единият е за хеликална томотерапия (вид прецизна лъчетерапия, която позволява точно насочване на лъчите към тумора) за нуждите на Онкологията в София, а другият - за стереотактична радиохирургия (известен като кибернож) за болница "Свети Георги" в Пловдив.

Общата прогнозна стойност на поръчката е 16.5 млн. лв. без ДДС, като 85% от тях са осигурени от Оперативна програма "Регионално развитие".

Поръчката е по-скоро предопределена, защото е за конкретна технология, която е патентована от една фирма.

Ето защо няма нищо учудващо, че оферти за двете позиции подава само едно дружество - "Бул Мед инвестмънт", която печели поръчката с обща оферта, която съвпада с прогнозната стойност.

Дружеството не е известно на българския пазар за търговия с подобна апаратура, но представя удостоверение, че има правата на производителя на апаратите CyberKnife и TomoTherapy - американската фирма Accuray.

Договорите между Министерството на здравеопазването са сключени през юли 2015 г. Освен доставка на оборудването за двете болници фирмата се задължава да обучи персонала и да осигури 24 месеца гаранционно обслужване, а след изтичането на този срок в продължение на осем години да може да осигурява и необходимите резервни части.

На 11 юни тази година киберножът в пловдивската болница се разваля. Той е в гаранция, тъй като тя е започнала да тече от въвеждането на апаратурата в експлоатация, т.е. от декември 2016 г.

Договорът задължава в срок от 24 часа "Бул мед инвестмънт" да констатира проблема. След това фирмата има 48 часа да го разреши. Ако не успее да се вмести в този срок, тя трябва да замени апарата с друг. Този срок не е спазен.

Пред bTV от "Бул Мед" отговарят, че още същия ден са пуснали заявка до Accuray за резервната част, но "след дълги преговори с производителя" на 27 юни с "изненада" научават, че правата им за сервизна и търговска дейност за България са прекратени.

Проблемът остава неразрешен до 3 август, когато апаратурата в крайна сметка е поправена. Но не от "Бул Мед инвестмънт", а от представители на американската фирма. По данни на bTV за периода, в който не е работила машината, са били провалени операциите на 18 тежко болни пациенти.

Непоисканото обезщетение, или просто безстопанство

Договорът с държавата вменява съвсем ясно задължение за "Бул Мед инвестмънт" - да замени повредената апаратура с нова, ако тя не може да се поправи до 48 часа, в случая - до 13 юни. Това не само не се е случило в този срок, а повредата е отстранена близо два месеца по-късно.

Предвид факта, че некоректното изпълнение на задълженията може директно да застраши живота и здравето на пациентите, в договора между Министерство на здравеопазването и фирмата доставчик е записано, че при пълно неизпълнение на задълженията за гаранционна отговорност и обслужване "Бул Мед инвестмънт" дължи неустойка от 25% от стойността на договора - в случая около 3 млн. лв.

На запитване на "Капитал" от Министерството на здравеопазването отговориха, че според анализ на техните юристи в случая не могат да търсят неустойка, а само ще удължат гаранционния срок, в който машината не е била оправена.

Подобна позиция противоречи не само на житейската логика, но и на правото.

"След като конкретният апарат не е функционирал от гледна точка на неговото основно предназначение, което го прави именно специализирана техника, и предвид липсата на реакция от страна на дружеството изпълнител в уговорените срокове, възложителят е бил изцяло в правото си да претендира заплащането на неустойка", коментира Иван Георгиев - адвокат и бивш съдия, специализирал в областта на обществените поръчки и облигационното право.

"Капитал" изпрати въпроси до производителя Accuray, но оттам отговориха единствено, че апаратът е вече поправен, но не и каква е причината да скъсат отношенията си с българската фирма. Петър Москов, по чието време е проведена поръчката и е бил сключен договорът, не отговори на мобилния си телефон.

Справка на "Капитал" показа, че месец преди аварията в Пловдив "Бул Мед инвестмънт" се е опитала да сключи договор за следгаранционна поддръжка на апарата в столичната онкология. До договорка не се е стигнало заради високата цена, която фирмата е предложила. Източник от средите на здравеопазването коментира пред "Капитал", че "Бул Мед" буквално се е опитала да извие ръцете на болницата с по-висока цена.

В крайна сметка до договор не се стига и това е по-скоро положително. Защото само два месеца по-късно "Бул Мед инвестмънт" щеше да бъде в положение да не може да изпълнява задълженията си по договора, тъй като Accuray щяха да прекратят отношенията си с тях.

От Софийски имоти до днес

"Бул мед инвестмънт" ЕАД е учредена през юни 2013 г. от Анелия Пишинова, която държи 95% от акциите, и Елена Пеева, която е собственик на останалите 5%. Двете влизат в съвета на директорите на дружеството (чийто председател е Пишинова), където е и Атанаска Димитрова. Трите дами участват в собствеността или управлението на други дружества, които, видно от справки в имотния и търговския регистър, в началото на века са участвали в съмнителни сделки със скандалното общинско дружество "Софийски имоти".

Банковата гаранция от "Инвестбанк", която "Бул мед инвестмънт" представя, за да участва в обществената поръчка, е обезпечена с имотите на друга фирма - "Дигеста-СИП", които са апортирани в капитала на дружеството в края на 2003 г. от "Софийски имоти".

Дори теренът на бул. "Скобелев", върху който е построена бизнес сградата, в която се намират офисът на "Бул мед инвестмънт" и останалите фирми на семейство Пишинови, идва от "Софийски имоти". На същия адрес е регистрирана и строителната пирамида "Анжел".

Освен около "Софийски имоти" името на семейство Пишинови се появява и по друг повод. През юни 2016 г. вниманието на жълтите хроники е насочено към пищна сватба. Снимките и детайли от събитието очевидно достигат до медиите очевидно по волята на младоженците, които са представени като дъщерята на производителя на алкохол Миньо Стайков - Яна, и сина на строителния предприемач Благой Пишинов - Никола. На церемонията пее поп звездата от близкото минало Анестейша, а венчавката в Свети Влас се води лично от Сливенския митрополит.

Сайтът на "Бул мед инвестмънт" е запазен месец след регистрирането на дружеството в търговския регистър, но от запазените в кеша страници се вижда, че до края на 2014 г. на него е стояло единствено съобщението "Очаквайте информация за бъдещи събития и Кибернож в България".

Рубриката "Новини" на сайта на "Бул мед" започва да се пълни със съдържание няколко седмици след като здравното министерство обявява поръчката. Следват общо 12 публикации, като последната е от края на 2016 г., когато е съобщено, че киберножът в Пловдив е доставен.

Освен по външни белези, че дружеството е създадено именно с цел да вземе поръчката, се вижда и от финансовите му резултати.

Въпреки че е учредена през юли 2013 г., "Бул мед инвестмънт" до миналата седмица, когато става ясен проблемът с киберножа в Пловдив, нито веднъж не е изпълнила задължението си да подаде финансов отчет до търговския регистър.

Ден след като "Капитал" попита "Бул мед инвестмънт" защо не са подали финансови отчети пред Агенцията по вписванията, дружеството подава наведнъж тази информация за три години назад, като отново пропуска отчетите за 2013 и 2014 г. И трите платежни нареждания, с които е платена държавната такса по вписването, носят една и съща дата - 3 август 2018 г.

На запитване на "Капитал" от НАП отговориха, че "Бул мед" са били санкционирани поне веднъж за това, че не са изпълнили задълженията си . В края на миналата седмица името на фирмата е било подадено към данъчните от Агенцията по вписванията, защото отново не е подала в срок отчета си.

Справка на "Капитал" в базата данни Капи показа, че през 2013 г. заетите в дружеството са били 1, а приходите - 0, през 2014 - 2, а приходите 2 хил. лв. През 2015 г., когато са сключени договорите с Министерството на здравеопазването, броят на заетите стига 4, а приходите са 13 млн. лв. През 2016 г. те падат до 484 хил. лв., а през миналата година са 411 хил. лв.

Цялата тази информация по-скоро засилва съмнението, че става дума за специално създаден за договора посредник, който няма никаква друга дейност.

От "Бул мед инвестмънт" не отговориха на изпратените от "Капитал" въпроси с обяснението, че председателят на съвета на директорите и основен акционер Анелия Пишинова не е в България. От дружеството, на чийто телефон отговаря фирма за недвижими имоти, препратиха отговора, който са дали на bTV: "През целия период на договора сме извършвали редовно повече от изискуемите профилактики на съоръжението – а именно профилактики и настройки на системата – 11, отстранени повреди и присъствие на сервизния инженер – 59."

"Не можем да се съгласим с внушението в зададените въпроси, че откритата процедура по ЗОП, която не е била обжалвана от нито една от големите фирми на пазара, е подготвена за нашето дружество – и то няколко години след създаването му", казват още от фирмата. Всъщност жалба е подадена от друг вносител на подобно оборудване срещу решението за откриване на процедурата, но КЗК отказва да образува производство.

И още нещо - от създаването на дружеството до обявяването на поръчката не минават "няколко години", а година и половина, през която фирмата не е имала дейност. Намеренията на МЗ да купи подобна апаратура датират от още по-рано, защото през декември 2014 по време на заседанието на Комитета по наблюдение на ОПРР става ясно, че Министерството на здравеопазването е поискало финансиране за закупуването именно на тази апаратура.

Последният аргумент, който посочват от "Бул мед" в своя защита е, че са станали представители на Accuraу преди сключването на договора с МЗ. Всъщност, ако не бяха изпълнили това условие, те въобще нямаше как да участват в процедурата.

"Наред с това, тъй като (поръчката - бел. ред.) е финансирана и с европейски средства, управляващият орган – МРРБ, също е осъществил проверки и контрол, за да одобри условията на процедурата и плащанията по проекта – няма информация за констатирани нарушения", отговарят още от "Бул мед инвестмънт".

Именно заради това, че поръчката е с 85% европейското финансиране, "Капитал" се обърна към Европейската служба за борба с измамите - OLAF, с въпрос дали проверяват, или са проверявали тези договори. Оттам отговориха, че нямат практика да коментират дали работят или не по даден случай, тъй като това може да наруши конфиденциалността на евентуално провежданото разследване или бъдещ процес.

Сюжетът с разваления кибернож е поредният, който повдига въпроса за стандартите, които държавата поставя тогава, когато харчи публични средства, и гаранциите, които залага, че ще брани обществения интерес. В случая е сключен договор за близо 20 млн. лв. с фирма, която не само няма абсолютно никаква история в областта, но дори не спазва базови принципи за прозрачността на стопанския оборот.

И ако съмненията за корупция в обществените поръчки са всекидневие, то тогава, когато става дума за живота и здравето на тежко болни пациенти, става дума за много повече от отклоняване на средства.

Източник: Капитал

Снимка: Getty Images/Guliver Photos


Няма коментари към тази новина !

 
© sofia.media всички права запазени