FACEBOOK

Гражданският фалит – спасение или разорение на длъжника?

В България няма закон за несъстоятелността на физическите лица или т.нар. граждански фалит, въпреки предлаганите и обсъждани през годините идеи и проекти. Понякога политиците представят темата като спасителна за длъжниците, опрощаване на дългове, но пък предлагат нещо съвсем различно - прекомерни мерки спрямо длъжника, много по-тежки и от познатите европейски модели. Друг път повдигат въпроса за абсолютна давност като алтернатива на гражданския фалит, но законодателно решение липсва. Универсално решение няма.

В САЩ тази процедура е замислена и реализирана като своеобразен рестарт и ново начало за длъжника. Законодателството за личен фалит там е най-либерално и насочено към правата на длъжниците, правилата не са строги и усложнени, процедурата е сравнително кратка.

Не така стои въпросът в Европа, където нормите, регулиращи несъстоятелността на гражданите понякога дават предимство на кредиторите и наблюдаваме едно от най-строгите и консервативни законодателства. В някои държави има възможност за възстановяване на по-голяма част от вземанията чрез прилагане на по-строги изисквания към длъжниците и по-дълъг период на добро поведение (има държави, в които срокът, преди лицето да бъде освободено от дълг е 12 години например, т.е. не се случва веднага). През този срок на добро поведение пред длъжника се поставят редица ограничения – не може да заема постове и длъжности, не може да е търговец, трябва да направи опит да плати дълга и прочие.

Така в САЩ кредиторите отписват голяма част от вземанията си, а длъжниците се освобождават от тях, а в Европа е точно обратното, кредиторите събират по-голяма част от дължимото им.

В Германия има възможност за освобождаване от остатъка на задължението, а не на целия дълг, след провеждане на една дълга и сложна като фактически състав процедура по осребряване имуществото на длъжника и след редица ограничения за него. Периодът на примерно поведение на длъжника и освобождаване от остатъка на задълженията най-често е 6 г., през който на длъжника са поставяни редица ограничения и условия, а също и задължения, като да работи например.

След изтичането на този период, ако е имал добро поведение – плащал е на синдикът, имал е работа, предоставял е отчет за всички постъпления, предостави половината от потенциалното си наследство на довереник и др., то той се освобождава от остатъка от дълга след преценка от съда. Има една категория задължения, от която длъжникът не може да се освободи и това са: задължения за издръжки, данъчни задължения и претенции за обезщетение за вреди въз основа на непозволено деяние. В производството осезаемо се дава предимство на интереса на кредитора. Процедурата за удовлетворяване на кредитора е опростена, по искане на синдика, съдът разпорежда продан на част или цялото имущество на длъжника (жилището на длъжника е секвестируемо и влиза в масата на несъстоятелността, може да бъде продадено). Разноските в производството са за длъжника.

В Русия личният фалит е регламентиран през 2015 година и в макар в този модел също да има много ограничения за длъжника е направен опит за баланс. Дадена е възможност за отписване на целия дълг или на част от него. Производството започва по молба на длъжника, кредитори, данъчна служба или други държавни органи. Води се пред арбитражен съд, който назначава арбитър, който е своеобразен мениджър на имуществото на длъжника.

Процедурата е сравнително кратка и протича в рамките на една година. Важна особеност е, че длъжник, възползвал се от процедурата за личен фалит, не може да заема управленски длъжности в продължение на три години. Докато продължава делото, няма право да напуска страната, а пет години след съдебното решение той трябва задължително да информира кредиторите за обявения фалит. Ако след обявен фалит, длъжник отново вземе кредит, може да започне нова процедура едва след пет години.

Фалитът на физическите лица не е универсалното решение, което спасява хората от дългове и трябва да се търси баланс, защото е възможно да се стигне до крайности – или разоряване на длъжника и прекомерни тежести спрямо него или ощетяване на кредитора. Зад сложните процедури по гражданския фалит всъщност се крие законов ред, по който да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично) и по който да се удовлетворят кредиторите. Когато има такъв ред и той се спазва, ефектът ще се прояви в няколко посоки – ще се ограничи произволът с права и измамите, ще има превенция и дисциплина и за кредитора и за длъжника.

Важно е какъв закон ще се приеме в България и кой подход ще се приеме в крайния вариант – защита на кредитора или на длъжника, по-строг или по-либерален. Тъй като омбудсманът и правозащитници са ангажирани с темата, надеждата на длъжниците е законът да бъде по-щадящ за тях. Нашият законодател е отдавна закъснял - няма закон за защита на физическите лица при свръхзадълженост.

Марин Киров


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Зима в Музея за вашите деца
Зима в Музея за вашите деца
21 януари 2016 в 19:267857
© sofia.media всички права запазени