FACEBOOK

ПЕТЪР МЕЖДУРЕЧКИ

(27 март 1978 —19 юни 1986)

Петър Междуречки заменя посланическия пост в столицата на тогавашната Западна Германия – Бон, с кметството на София. И отваря града към планината Витоша. Именно през осемте години на неговото управление са радикално променени градските зони, отвеждащи към естествения „бял дроб” на града. Специално внимание се отделя на разширяването на булевардите, на южните жилищни зони и на оживяването на западнали махали като тази около днешния Национален дворец на културата. Всъщност, именно НДК е най-популярният символ на управлението на Междуречки, защото точно тогава е построен най-големият културен и конгресен център в страната. Градежът започва точно месец след встъпването в длъжност на новия кмет. Вместо за 12, грандиозната сграда, ширнала се на 123 000 м разгърната площ и съдържаща повече стомана от Айфеловата кула, е построена 3 пъти по-бързо – за 4 години. На мястото на бившата товарна гара, казарми и останки от мемориал на падналите във войните, познато и като Монте Карло сред младите софиянци от онова време, не само е вдигнато зданието, но е оформен и парк пред него.
Кметът работи с цялостна градоустройствена концепция. Така построяването на НДК и на Японския хотел са повод за истинска революция, която прави зоната между тях – преди това доста занемарена и овехтяла, най-престижната в града. Цялостният ремонт обхваща булевардите „Витоша” чак до оформения при същото управление Южен парк (тогава булевардът е разделен на „Витоша” и „Никола Славков”, а в горната му част квартал „Иван Вазов” се превръща в един от най-добре устроените в София и десетилетия наред остава и сред най-скъпите), превърнат в централна търговска улица, „Патриарх Евтимий”, „Скобелев”, „Фритьоф Нансен”, „Черни връх”.
Генералната идея е за „Зелен клин” – създаването на непрекъсната паркова зона от парка на НДК, Южния парк през Ботаническата градина (създадена от Междуречки, но неразвита от наследниците му) до планината Витоша. Планът е изпълнен и превръща София в една от най-зелените столици не само в Европа, но и в света.
Създаден е булевард „България”, който се превръща в новата вътрешноградска високоскоростна отсечка и позволява облекчаването на нарастващия трафик в централната част. Разширен е Околовръстният път, най-вече в зоната, където се пресича с „България”. Там е изградена и голяма естакада.
Плод на цялостни концепции за по-модерни жилищни комплекси са „Зона Б5”, „Зона Б18” и „Зона Б19”, които коренно променят изгледа на стар и много беден работнически квартал. Панелното строителство започва да отстъпва на технологиите „пълзящ кофраж”, „повдигащи се плочи”, НОЕ – „едроплощен кофраж”. Насърчава се строителството на кооперации от граждани и гилдии, което прави квартали като зоната около Японския хотел в „Лозенец” и сегашните „Изток” и „Изгрев” модел за съвременно градско развитие.
Междуречки продължава развиването и на „панелните спални” „Люлин” и „Младост” и Студентския град, стартиран от Панев, които новият кмет продължава да достроява. Раждат се и новите комплекси „Стрелбище” и „Белите брези”, разположени край пътя към също новоизградената резиденция „Бояна”. Около нея пък се строят много престижни частни вили, в това число на членовете на правителството.
Сред големите проекти от времето на Междуречки са също новата сграда на Военна болница и оформянето на целия медицински квартал между булевард „България” и ул. „Георги Софийски”. Освен „Витоша Ню Отани” и реновирането на най-стария луксозен хотел в София „Балкан”, превърнат в „Шератон”, по времето на Междуречки е построен и четиризвездният „Родина”.
Търговската мрежа се разширява като повсеместно е развита формата на „супермаркет”-а, който започва да заменя малките квартални бакалии. В новите квартали – от „Лозенец” до „Младост” и Студентския град, който се оформя именно в тази епоха, са разкрити и така наречените РУМ – районни универсални магазини. Идеята е за създаване на миницетрове и изнасяне на голямото движение на хора и превозни средства от идеалния център.
Започва строителството на предвиденото като олимпийско градче при евентуален успех на кандидатурата на София за столица на зимните игри „Малинова долина”. В Студентския град е построен и Зимният дворец на спорта заради Световните зимни студентски игри. Други нови и подновени спортни зали са „Христо Ботев” и „Триадица”. За Европейското първенство по плуване в София е модернизиран басейн „Червено знаме”, построен е съвременният басейн „Спартак”, реновирани са къпалнята „Мария Луиза” и водната база в „Дианабад”, които на практика са изградени наново по най-високите тогавашни световни стандарти.
Преместена е зоологическа градина, като на мястото й на ъгъла на ул. „Гурко” и бул. „Толбухин” – днес „Левски”, трябвало да се построи нова сграда на Националния исторически музей. Този проект обаче не се реализира. Музеят е поместен в Съдбената палата, а за животните е построен чисто нов огромен зоопарк в квартал „Хладилника”. По идея на кмета е подредена и голяма Ботаническа градина край Околовръстното шосе.
Квадрат 500” също не е нов проект. Той е част от цялостна концепция за пространството около храм-паметника „Александър Невски” и сградата на Столичната община, дело на архитект Никола Николов във връзка с честването на 1300-годинината на българската държава през 1981 г.
За целта е оформен сегашния площад, реновирани са катедралният храм и черквата „Света София”, между които е направен Паметникът на незнайния воин. Зоната на изкуството започва от ниската част на „Александър Невски”, където е подреден уникалният музей на средновековното изкуство – Криптата, който е свързан с тунел с Галерията за чуждестранно изкуство. Построената наново сграда е била разрушената от американските бомбардировки Държавна печатница. По същото време е опразнено долепеното до нея здание на ВМЕИ, като за днешния технически университет е вдигнат нов билдинг в Студентския град. Преди социализмът да бъде ударен от криза, което става при следващия кмет Нинов, както ще прочетете, се открива Галерията за чуждестранно изкуство и започва работата по втората част на онова, което по проект е наричано Национална галерия на изящните изкуства. Днес е т.нар. „Квадрат 500”.
Метрото е основен ангажимент и по време на управлението на Междуречки. Той поема щафетата от предшественика си Панев. Голяма битка в онези години е дали изобщо да се строи подземна железница. Кметът е твърдо „за”, привлича и чужди експерти за подготовка и контрол. С тяхна помощ е одобрена метросхема. При изграждането на НДК е подготвена метростанцията. Прави се базата на подземната железница в „Обеля”. По открит способ е изкопано трасето от Люлин до централната градска част. По същото време се довършва и част от тунела, който днес се използва от метрото – от „Канала” до руското посолство. Само че той не е бил предвиден за него, а за скоростен трамвай. Той не трябвало да стига само до там, а - отново в тунел - да премине под цялата улица „Граф Игнатиев”, която да се превърне в пешеходна зона – нещо, което е бъдещ план за развитие на София едва сега – 30 години по-късно.
Насочването на вниманието на общинската администрация в посока на изграждането на метро и наложителното прекрояване на улици и булеварди в тази връзка, води до разширяването на бул. „Александър Стамболийски”, създаването на изцяло новия бул. „Владимир Вазов” и проектирането на сегашния бул. „Тодор Александров”.
През 8-те години на управление на Междуречки са построени 120 000 жилища за близо половин милион души. По 4 нови училища и по 4 детски градини отварят врати всяка година. Във всеки квартал е изградена собствена поликлиника, разширява се и базата на болниците.
Роден на 2 май 1934 г. в Неврокоп, днес град Гоце Делчев, Петър Междуречки е син на фармацевт и агрономка, завършили във Виена. Още от 2-годишен бъдещият кмет живее в София. Завършил е дипломация в Москва, а след посланичеството в Бон и кметството на столицата, работи като последния посланик на България в несъществуващата вече Германска демократична република до 1991 г.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Кметове
01 октомври 2015 в 09:45
ИВАН ПАНЕВ
ИВАН ПАНЕВ
01 октомври 2015 в 09:551238
ПЕТЪР МЕЖДУРЕЧКИ
ПЕТЪР МЕЖДУРЕЧКИ
01 октомври 2015 в 09:49980
ВЛАДИМИР ВАЗОВ
ВЛАДИМИР ВАЗОВ
27 октомври 2015 в 11:12966
ПАСКАЛ ПАСКАЛЕВ
ПАСКАЛ ПАСКАЛЕВ
27 октомври 2015 в 11:13883
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ
01 октомври 2015 в 09:42862
ТОДОР ЖИВКОВ
ТОДОР ЖИВКОВ
07 октомври 2015 в 11:27858
БОЙКО БОРИСОВ
БОЙКО БОРИСОВ
28 септември 2015 в 14:22802
ХАРАЛАМПИ ОРОШАКОВ
ХАРАЛАМПИ ОРОШАКОВ
27 октомври 2015 в 11:11799
Минко Герджиков
Минко Герджиков
27 септември 2015 в 14:25794
ГЕОРГИ СТОИЛОВ
ГЕОРГИ СТОИЛОВ
01 октомври 2015 в 09:58772
СТЕФАН СОФИЯНСКИ
СТЕФАН СОФИЯНСКИ
26 септември 2015 в 14:27761
АЛЕКСАНДЪР ЯНЧУЛЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЯНЧУЛЕВ
25 септември 2015 в 14:28753
ИВАН ПЛОЩАКОВ
ИВАН ПЛОЩАКОВ
27 октомври 2015 в 11:14713
ДОБРИ БРАДИСТИЛОВ
ДОБРИ БРАДИСТИЛОВ
07 октомври 2015 в 11:28706
© sofia.media всички права запазени