ПАМЕТНИКЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Паметникът на Васил Левски е построен на лобното място на Апостола. Той е един от първите паметници, построени в София след Освобождението на България.
Решението за издигане на монумент на Левски е взето на 6 август 1878 г. по предложение на граф Игнатиев от току-що съставения Софийски градски общински съвет. Така първият софийският градски общински съвет в освободения град, по искане на първия софийски кмет Димитър Хаджикоцев, взема решение да бъде издигнат паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски. Мястото е определено и е "...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости". Идеята е прегърната от губернатора на София граф Пьотр Алабин и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар. Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Общинарите разпоредили докарването на няколко коли камъни, а всички други материали били плащани от руския граф Пьотр Алабин. Основите на паметника са направени още през есента на 1878 г., но събраните средства свършили. Работата е подновена през 1884 г. след създаването на специална комисия със секретар Христо Ковачев, който бил учител, близък съратник на Апостола и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението. В Постановление от 25 юли 1885 г. на тази комисия е записано: „Да се извадят костите на Апостола от гробищата и се поставят тържествено в основите на паметника като лицата Димитър Н. Коцов и Георги Анастасов (софийски жители) посочат где се намира гробът на Левски, понеже са присъствали на погребението му.“ За неговото окончателно завършване през следващите години са събирани многократно пари от населението, а от бюджета на общината и държавата също са били отделяни значителни средства. Паметникът на Левски се строи цели 16 г. и струва 70 000 златни лева.
Открит е на 22.10 1895 г. след продължили два дни тържества в обстановка на всенароден ентусиазъм и преклонение към личността и делото на Дякона.